отли́чие

1. (остаряло) Отлика.

2. Най-висок успех в учението.

Взех изпита с отличие.

3. Награда.

Получил е няколко международни отличия.
единствено число множествено число
нечленувана отличие отличия
членувана отличието отличията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне от-ли-чие
  • форми мн. отли́чия
Източник