честолю́бие

1. Чувство за чест и достойнство, непозволяващо да се понасят обиди и оскърбления.

2. Стремеж за надминаването на останалите; стремеж за големи постижения.

единствено число множествено число
нечленувана честолюбие честолюбия
членувана честолюбието честолюбията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне чес-то-лю-бие
Източници