сте́пен

1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието.

Висока степен.
Сравнително голяма степен.
Качествено нова степен.

2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла.

Бакалавърска степен.
Научна степен.

3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред.

Орден първа степен.
Старши научен сътрудник първа степен.

4. (специално) В математиката — числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно.

Повдигам на втора степен.

5. (специално) В граматиката — граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети.

Сравнителна степен.
Превъзходна степен.
На ента степен

(разговорно) Многократно, безкрайно.

степенен — прилагателно име Степенна разлика.
единствено число множествено число
нечленувана степен степени
членувана степента степените
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сте-пен
  • форми степента́, мн. сте́пени
Източник