-
сте́пен -
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието.
Висока степен.
Сравнително голяма степен.
Качествено нова степен.
-
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла.
Бакалавърска степен.
Научна степен.
-
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред.
Орден първа степен.
Старши научен сътрудник първа степен.
-
4. (специално) В математиката — числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно.
Повдигам на втора степен.
-
5. (специално) В граматиката — граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети.
Сравнителна степен.
Превъзходна степен.
(разговорно) Многократно, безкрайно.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | степен | степени |
| членувана | степента | степените |