Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка.
2. (историческо) Съд за течности или зърнени храни.
3. (преносно) Умереност, благоразумие, предел за осъществяване на нещо.
Говори с мяра.
мѣра старобългарски мя́ра
старобълг. мѣра от ие. *mē-: сродни думи: санскрит māti, mimāti „мери“, mātram, mātrā „мярка“, лат. mētior „меря“, греч. μέτρον „мярка“, гот. mēlа „чувал, мярка за зърно“, албан. mat, mаs „меря“, mаtё, mаsё „мярка“, mоt „година, време“, лит. metai „година“, гот. mitan, ст.в.н. mеʒʒаn „меря“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мяра | мери |
| членувана | мярата | мерите |