Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес.
В последния етап на подготовката за изборите.
2. Пункт, място за спиране при по-продължително пътуване.
3. Част от спортно състезание, отрязък от дистанция.
Победител в първия етап от състезанието по колоездене.
Думата е с френски произход: съвременната étape („спирка при пътешествие“, „стъпка“ в преносно значение) е от среднофренската estappe, която пък е от старофренската estaple („тържище“), от среднонидерландската stapel („складово помещение за хранителни запаси“), от старонидерландската stapal, от първозападногерманската *stapul („стълб“, „греда“), в т.ч. франкската *stapul, от първогерманската *stapulaz.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | етап | етапи |
| членувана | етапа | етапите |
| с пълен член | етапът | — |
| бройна форма | етапа |
|---|