ета́п

1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес.

В последния етап на подготовката за изборите.

2. Пункт, място за спиране при по-продължително пътуване.

3. Част от спортно състезание, отрязък от дистанция.

Победител в първия етап от състезанието по колоездене.

Думата е с френски произход: съвременната étape („спирка при пътешествие“, „стъпка“ в преносно значение) е от среднофренската estappe, която пък е от старофренската estaple („тържище“), от среднонидерландската stapel („складово помещение за хранителни запаси“), от старонидерландската stapal, от първозападногерманската *stapul („стълб“, „греда“), в т.ч. франкската *stapul, от първогерманската *stapulaz.

етапен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана етап етапи
членувана етапа етапите
с пълен член етапът —
бройна форма етапа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне етап
  • форми мн. ета́пи, (два) ета́па
Източници