Източник
-
компете́нция -
1. (специално) В правото — пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав.
Имам компетенции.
Въпросът не е от моите компетенции.
-
2. Знания, осведоменост в някоя област.
- власт
- пълномощия
- юрисдикция
- подсъдност
- подведомствена област
- сфера на пълномощия
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | компетенция | компетенции |
| членувана | компетенцията | компетенциите |