изди́рвам

1. (кого) Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам.

Издирвам престъпник.

2. (какво) Търся неизвестни факти или материали около случка или в науката.

Издирвам исторически източник.
издирване — съществително име Журналистическо издирване.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издирвам издирваме
второ лице издирваш издирвате
трето лице издирва издирват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издирвах издирвахме
второ лице издирва издирвахте
трето лице издирва издирваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издирвах издирвахме
второ лице издирваше издирвахте
трето лице издирваше издирваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издирвай издирвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирвал издирвала издирвало издирвали
членувана издирвалия издирвалата издирвалото издирвалите
с пълен член издирвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирвал издирвала издирвало издирвали
членувана издирвалия издирвалата издирвалото издирвалите
с пълен член издирвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирван издирвана издирвано издирвани
членувана издирвания издирваната издирваното издирваните
с пълен член издирваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирващ издирваща издирващо издирващи
членувана издирващия издирващата издирващото издирващите
с пълен член издирващият — — —
Деепричастие
издирвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дир-вам
  • форми изди́рваш, несв. и изди́ря, св.
Източник