Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и други; лента.
Отрязах ивица плат за колан.
2. Част от територия или повърхност с такава форма.
Ивица изорана земя.
Крайбрежна ивица.
3. Шарка с такава форма.
Одеяло на ивици.
Плат на ивици.
Оцветяването на зебрата е на ивици.
Производно от ива „надлъжен край на тъкан“, сръб. ива, ивица „същ.“, от турски yiv „ивица, процеп, нарез, жлеб, шев, ръб“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ивица | ивици |
| членувана | ивицата | ивиците |