и́вица

1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и други; лента.

Отрязах ивица плат за колан.

2. Част от територия или повърхност с такава форма.

Ивица изорана земя.
Крайбрежна ивица.

3. Шарка с такава форма.

Одеяло на ивици.
Плат на ивици.
Оцветяването на зебрата е на ивици.

Производно от ива „надлъжен край на тъкан“, сръб. ива, ивица „същ.“, от турски yiv „ивица, процеп, нарез, жлеб, шев, ръб“.

ивичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана ивица ивици
членувана ивицата ивиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне иви-ца
  • форми мн. и́вици
Източници