ре́мък

Тясна дълга ивица (обикновено от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и други.

Ремък на раница.

ремень старобългарски ре́мък

старобълг. ремень ἱμάς (Зогр., Мар., Сав. кн., Сим. сб.), реме (Асем.), ремыкъ (Ник. панд.). Праслав. *rеmу, род. п. *rеmеnе. Връзката със ст.в.нем. riumо, ср.в.нем. rieme „ремък“ е очевидна, но нито слав., нито герм. форма има приемлива етимология.

ремъчен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана ремък ремъци
членувана ремъка ремъците
с пълен член ремъкът —
бройна форма ремъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ре-мък
  • форми мн. ремъци, (два) ремъка
Източници