Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Тясна дълга ивица (обикновено от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и други.
Ремък на раница.
ремень старобългарски ре́мък
старобълг. ремень ἱμάς (Зогр., Мар., Сав. кн., Сим. сб.), реме (Асем.), ремыкъ (Ник. панд.). Праслав. *rеmу, род. п. *rеmеnе. Връзката със ст.в.нем. riumо, ср.в.нем. rieme „ремък“ е очевидна, но нито слав., нито герм. форма има приемлива етимология.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ремък | ремъци |
| членувана | ремъка | ремъците |
| с пълен член | ремъкът | — |
| бройна форма | ремъка |
|---|