по́яс

1. (историческо) Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста.

Навивам пояс.

2. Широка ивица от кожа, плат или др. материя за препасване; колан.

3. Талия, кръст.

Влизам във водата до пояса.

4. (преносно, специално) Ивица от повърхността на земното кълбо, отделена по някакъв признак.

Умерен пояс.
Часови пояс.
Растителен пояс.

поıасъ старобългарски по́яс

старобълг. поıасъ (Супр.) - обратна производна от *ро-jаsаti, където *jаsаti е свързана със старорус. ıасало „пояс“, лит., латв. juosta „пояс“, лит. juosti „препасвам“, авест. уāstа- „препасан“, уāh- „пояс“, старогр. ζῶμα, ζώνη „пояс“, алб. ngjesh „препасвам“ (*an-ies-)

Разпасвам си пояса

Правя, каквото аз искам, действам безогледно.

Стягам пояса

Гладувам, не си дояждам.

Спасителен пояс

Гумено приспособление, напълнено с въздух, което се нахлузва на тялото (обикновено на кръста), за да спаси от потъване.

единствено число множествено число
нечленувана пояс пояси
членувана пояса поясите
с пълен член поясът —
бройна форма пояса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне по-яс
  • форми мн. по́яси, (два) по́яса
Източници