о́бръч

1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво.

Наби обръчите на кацата.
Рокля с обръчи.

2. Спортен уред в художествената гимнастика.

3. (преносно) Обсада, заобикаляне на нещо.

Войската стегна обръча около селото.
единствено число множествено число
нечленувана обръч обръчи
членувана обръча обръчите
с пълен член обръчът —
бройна форма обръча
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-ръч
  • форми мн. о́бръчи, (два) о́бръча
Източник