та́па

1. Коркова запушалка на шише, буре и други.

Запушвам бутилка с тапа.

2. Корково парче на кордата на въдица, което показва кога рибата кълве.

3. Изобщо това, което може да служи като запушалка.

4. (преносно, жаргонно) Нисък, набит човек.

Виж го каква е тапа.
Правя се на тапа

Преструвам се, че не знам нещо; премълчавам.

Правя се на тапа

Преструвам се на глупав и наивен.

единствено число множествено число
нечленувана тапа тапи
членувана тапата тапите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне та-па
  • форми мн. та́пи
Източник