1.

клин

1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и други.

2. Такова парче, което се набива за затягане.

3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха.

В горната част на ръкавите има клинове.

4. (преносно) Политика на разцепване, обикновено в политическа партия, в семейство и други.

Враговете им подготвят следващия клин.

5. (военно) Част от войска, наредена във формата на клин, която пробива вражеската линия.

*klinъ праславянски клин

  • металически прът
  • кол
Забивам/забия клин между тях

Развалям нечии отношения.

Клин клина избива/избие

Противодействам на нещо със същото средство.

клинче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана клин клинове
членувана клина клиновете
с пълен член клинът —
бройна форма клина
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне клин
  • форми кли́нът, кли́на, мн. кли́нове, (два) кли́на
Източници

2.

клин

Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката.

Купих си еластичен клин.

*klinъ праславянски клин

единствено число множествено число
нечленувана клин клинове
членувана клина клиновете
с пълен член клинът —
бройна форма клина
  • съществително име, мъжки род
  • форми кли́нът, кли́на, мн. кли́нове, (два) кли́на
Източници