чеп

1. Чвор.

2. Дървена запушалка на бъчва или каца.

Предвид разпространието на думата в останалите слав. езици следва да се смята за стара заемка от тюрк. *čï:p „клон“. Сродни думи: тур. çubuk, татар. чыбык „прът“, узб. chiviq, уйг. чивиқ, туркм. чыыбық, казах. шыбық, хакас. сымых „клонче“.

единствено число множествено число
нечленувана чеп чепове
членувана чепа чеповете
с пълен член чепът —
бройна форма чепа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чеп
  • форми че́път, че́па, мн. че́пове, (два) че́па
Източници