Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Бодил на цвете.
Розата има големи шипове.
2. Израстък върху кост.
Шип на крака на петел.
Шипове по гръбначния стълб.
3. Заострена издатина по предмет или връх на предмет.
Гривна с шипове.
*шипъ старобългарски „острие, бодил“ шип
от старобълг. *шипъ „острие, бодил“ в шипъкъ „розов храст“ (Супр.) със съответствие в лит. šipulys „треска“, šipulukai „кибрит“, šiepti „озъбвам се“ (<*kseip-), успоредно с лит. skiepas „калем за присаждане“ (*skeip-), слав. *ščipati „щипя“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | шип | шипове |
| членувана | шипа | шиповете |
| с пълен член | шипът | — |
| бройна форма | шипа |
|---|