шип

1. Бодил на цвете.

Розата има големи шипове.

2. Израстък върху кост.

Шип на крака на петел.
Шипове по гръбначния стълб.

3. Заострена издатина по предмет или връх на предмет.

Гривна с шипове.

*шипъ старобългарски „острие, бодил“ шип

от старобълг. *шипъ „острие, бодил“ в шипъкъ „розов храст“ (Супр.) със съответствие в лит. šipulys „треска“, šipulukai „кибрит“, šiepti „озъбвам се“ (<*kseip-), успоредно с лит. skiepas „калем за присаждане“ (*skeip-), слав. *ščipati „щипя“.

  • металически прът
  • кол
  • бодило
единствено число множествено число
нечленувана шип шипове
членувана шипа шиповете
с пълен член шипът —
бройна форма шипа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне шип
  • форми ши́път, ши́па, мн. ши́пове, (два) ши́па
Източници