Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.
остьнъ старобългарски „шип“ осте́н
старобълг. остьнъ „шип“. Сродни думи: лит. akstinas „трън, остен“ от ие. *h2ek'-t-i-no-
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | остен | остени |
| членувана | остена | остените |
| с пълен член | остенът | — |
| бройна форма | остена |
|---|