осте́н

Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.

остьнъ старобългарски „шип“ осте́н

старобълг. остьнъ „шип“. Сродни думи: лит. akstinas „трън, остен“ от ие. *h2ek'-t-i-no-

единствено число множествено число
нечленувана остен остени
членувана остена остените
с пълен член остенът —
бройна форма остена
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ос-тен
  • форми мн. осте́ни, (два) осте́на
Източници