-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
игла́ -
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене.
Машинна игла.
Хирургическа игла.
-
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край.
Игла за инжекции.
Игли за плетене.
Грамофонна игла.
Игли на таралеж.
игла старобългарски игла́
старобълг. игла (Номоканон, 11 в.), игълинъ „иглен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). Праслав. *jьgъla. В повечето ИЕ езици думата за игла е производна на глагола шия - но слав. *šidlo шило не означава „игла“. *jьgъla е производна на *jьgо „иго, ярем“, като това значение е запазено в *jьgъlica (словен. iglica, слов. диал. jehlice „част от ярема“, рус. диал. иглица, укр. диал. глиця „напречна греда от плуга, перила“). Сродна със старогр. ζεύγλη „част от плуга“, лат. iugulum „ключица“ и староинд. yugalam „чифт“. Всички са производни от *ieug- „свързвам“ (староинд. yōjayati „слага едно до друго“, лат. jungō, старогр. ζεύγνυμι „свързвам“, лит. jungiu, jungti „свързвам, впрягам“)(ЭССЯ 8, с. 213-215)
Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
(разговорно) От край до край; подробно.
(разговорно) Неспокоен съм, в очакване съм.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | игла | игли |
| членувана | иглата | иглите |