игла́

1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене.

Машинна игла.
Хирургическа игла.

2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край.

Игла за инжекции.
Игли за плетене.
Грамофонна игла.
Игли на таралеж.

игла старобългарски игла́

старобълг. игла (Номоканон, 11 в.), игълинъ „иглен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). Праслав. *jьgъla. В повечето ИЕ езици думата за игла е производна на глагола шия - но слав. *šidlo шило не означава „игла“. *jьgъla е производна на *jьgо „иго, ярем“, като това значение е запазено в *jьgъlica (словен. iglica, слов. диал. jehlice „част от ярема“, рус. диал. иглица, укр. диал. глиця „напречна греда от плуга, перила“). Сродна със старогр. ζεύγλη „част от плуга“, лат. iugulum „ключица“ и староинд. yugalam „чифт“. Всички са производни от *ieug- „свързвам“ (староинд. yōjayati „слага едно до друго“, лат. jungō, старогр. ζεύγνυμι „свързвам“, лит. jungiu, jungti „свързвам, впрягам“)(ЭССЯ 8, с. 213-215)

Безопасна игла

Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.

От игла до конец

(разговорно) От край до край; подробно.

Седя като на игли

(разговорно) Неспокоен съм, в очакване съм.

игличка — съществително име Борови иглички.
иглен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана игла игли
членувана иглата иглите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне иг-ла
  • форми мн. игли́
Източници