-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
трън -
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
-
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка.
Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
трънъ старобългарски трън
старобълг. трънъ (Супр.) < *tьrnъ. Сродни думи: староинд. др.-инд. tr̥ṇam ср. р. „трева“, гот. þaurnus „трън“.
От по-малко зло на по-голямо.
(Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
(Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
Неприятен съм, дразня.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | трън | трънове |
| членувана | тръна | тръновете |
| с пълен член | трънът | — |
| бройна форма | тръна |
|---|