трън

1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.

2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка.

Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.

трънъ старобългарски трън

старобълг. трънъ (Супр.) < *tьrnъ. Сродни думи: староинд. др.-инд. tr̥ṇam ср. р. „трева“, гот. þaurnus „трън“.

От трън, та на глог

От по-малко зло на по-голямо.

Като на тръни

(Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.

Като на тръни

(Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.

Като трън в очите (на някого)

Неприятен съм, дразня.

трънче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана трън трънове
членувана тръна тръновете
с пълен член трънът —
бройна форма тръна
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне трън
  • форми тръ́нът, тръ́на, мн. тръ́ни, (два) тръ́на
Източници