-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
зъб -
1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната.
Отхапа ябълката със зъби.
-
2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и подобни; зъбец.
-
3. Всеки издаден напред остър елемент.
зѫбъ старобългарски зъб
стбълг. зѫбъ. Сродни думи: лит. žаmbаs „остър предмет“, žembti, žembiu „разрязвам“, латв. zuobs „зъб“, санскр. jambhas „зъб, челюсти“, стгрц. γόμφος, алб. dhamр, dhëmp „зъб“, стнем. kamb „гребен“, тохар. А kаm, В keme „зъб“ < *g'ombh-
Искам да отмъстя.
Много въоръжен.
Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | зъб | зъби |
| членувана | зъба | зъбите |
| с пълен член | зъбът | — |
| бройна форма | зъба |
|---|