зъб

1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната.

Отхапа ябълката със зъби.

2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и подобни; зъбец.

3. Всеки издаден напред остър елемент.

зѫбъ старобългарски зъб

стбълг. зѫбъ. Сродни думи: лит. žаmbаs „остър предмет“, žembti, žembiu „разрязвам“, латв. zuobs „зъб“, санскр. jambhas „зъб, челюсти“, стгрц. γόμφος, алб. dhamр, dhëmp „зъб“, стнем. kamb „гребен“, тохар. А kаm, В keme „зъб“ < *g'ombh-

Имам зъб (на някого)

Искам да отмъстя.

Въоръжен до зъби

Много въоръжен.

Точа си зъбите (за нещо)

Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.

единствено число множествено число
нечленувана зъб зъби
членувана зъба зъбите
с пълен член зъбът —
бройна форма зъба
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне зъб
  • форми зъбъ́т, зъба́, мн. зъ́би, (два) зъ́ба
Източници