кол

1. Дебел прът.

Отсичам кол.
Бия с кол.

2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята.

Слагам колове на доматите.

колъ старобългарски кол

старобълг. колъ. Сродни думи: лит. kuolas, старогръц. σκῶλος „кол“ от ие. *(s)kōl-.

колче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кол колове
членувана кола коловете
с пълен член колът —
бройна форма кола
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кол
  • форми ко́лът, ко́ла, мн. ко́лове и коло́ве, (два) ко́ла
Източници