Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Дебел прът.
Отсичам кол.
Бия с кол.
2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята.
Слагам колове на доматите.
колъ старобългарски кол
старобълг. колъ. Сродни думи: лит. kuolas, старогръц. σκῶλος „кол“ от ие. *(s)kōl-.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кол | колове |
| членувана | кола | коловете |
| с пълен член | колът | — |
| бройна форма | кола |
|---|