върли́на

1. Дълъг окастрен прът.

2. (специално) Гимнастически уред за катерене.

Сродни форми: сърбохърв. вр̏љика „кол от ограда, подпорка на плет“, словен. vrlína „градинска вратичка“, слов. vrlina „дъска от колатен щит“, чеш. диал. (Моравия) vrlina „една от двете греди на стълба или на снопарски ритли“. Праслав. *vьrlina, *vьrlika. Старинна тюркска заемка, срв. чуваш. вĕрлĕк [vəwrlək] „кол от ограда“, чагат. örläk „мачта“, казах. өрлөк „прът за разсад“, с промяна на окончанието на слав. почка, където -ik(a) е схванато като наставка. У БЕР-1, 211 слав. форми са неправилно отнесени към лит. svìrtis, латв. svirts „кобилица“, които са производни съответно на лит. sver̃ti, svẽria, латв. sver̃t, sverju „претеглям“, „повдигам с лост“ и сродни с лит. svãras „тегло, теглилка“, рус. осви́р „лост“ (*ob-svirъ), герм. *swēra- „тежък“, а не на ие. *wer- „пъхам“.

единствено число множествено число
нечленувана върлина върлини
членувана върлината върлините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне вър-ли-на
  • форми мн. върли́ни
Източници