-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ръб -
1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости.
Ръб на маса.
Ръб на панталон.
-
2. Подгънат и обшит край на дреха, плат и други.
Ръбът на полата не е прав.
-
3. Място, където се съединяват с шиене два плата; шев.
цслав. рѫбъ pannus „парче плат, дрипа“. Праслав. *rǫbъ: сърбохърв. руб „ръб, ивица“, словен. rоb „ръб, тъкан, проста дреха“, чеш., слов. rub „ръб, обшивка“, rubáš „саван, женска риза“, пол. rąb, мн. rębу „ръб, шев“, г.-луж., д.-луж. rub „груба тъкан, дреха“, ст.-рус. рубъ „лошо облекло, груба тъкан“, рус. руб „дрипа“, рубаха „риза“, рубец „шев, ръб, белег“, укр., белор. руб „ръб, шев“. Сравни лит. rumba „резка“, rumbuoti „ръбя“, латв. rūbs „резка, ръб“, ruobit „правя резки“, вероятно и ст.-в.-нем. ramft, ranft „край, обшивка, ръб“, Rand „край“, ст.-сканд. rond „край, ребро, обшивка на щит“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ръб | ръбове |
| членувана | ръба | ръбовете |
| с пълен член | ръбът | — |
| бройна форма | ръба |
|---|