1.

че́ло

1. Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата.

Високо открито чело.

2. Най-предна, горна, лицева част на нещо.

Вървя в челото на колоната.

*čelo праславянски чело през старобългарски че́ло

На челото (на някого) е написано

Ясно е, вижда се отдалече.

С открито чело

С чест, с чиста съвест.

С пот на челото

С много работа, с упорит труд.

единствено число множествено число
нечленувана чело чела
членувана челото челата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне че-ло
  • форми и чело́, мн. чела́
Източници

2.

че́ло

Четириструнен лъков инструмент; виолончело.

violoncello италиански че́ло

Съкратено от „виолончело“.

единствено число множествено число
нечленувана чело чела
членувана челото челата
  • съществително име, среден род
  • форми мн. чела́
Източници