Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Граница, разделяща имотите на различни хора, обикновено нивите; межда, слог, бразда.
Оттатък синора е нивата на кмета.
синоръ старобългарски си́нор
старобълг. синоръ (ХІІІ в.) от гръцки σύνορο „граница“ (= sün „с“ + oros „ров“).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | синор | синори |
| членувана | синора | синорите |
| с пълен член | синорът | — |
| бройна форма | синора |
|---|