си́нор

Граница, разделяща имотите на различни хора, обикновено нивите; межда, слог, бразда.

Оттатък синора е нивата на кмета.

синоръ старобългарски си́нор

старобълг. синоръ (ХІІІ в.) от гръцки σύνορο „граница“ (= sün „с“ + oros „ров“).

синорен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана синор синори
членувана синора синорите
с пълен член синорът —
бройна форма синора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне си-нор
  • форми мн. синори, (два) синора
Източници