и́зход

1. Врата, отвор за излизане.

Залата имаше два входа и два изхода.
Пред изхода го чакаше полицай.

2. Край на улица.

Улица без изход.

3. Място или път, където се излиза от селище.

Ще те придружа до изхода на града.

4. (преносно) Начин за излизане от трудно положение.

Не намирам изход от моето положение.

5. (преносно) Завършек, край на нещо.

Изход на революцията.
единствено число множествено число
нечленувана изход изходи
членувана изхода изходите
с пълен член изходът —
бройна форма изхода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-ход
  • форми мн. и́зходи, (два) и́зхода
Източник