и́злаз

1. Изход, достъп.

Търсеха излаз от гората.

2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и подобни.

Имам излаз на море.
Нямам излаз на океан.
единствено число множествено число
нечленувана излаз излази
членувана излаза излазите
с пълен член излазът —
бройна форма излаза
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-лаз
  • форми само ед.
Източник