просто́р

1. Обширно, свободно пространство.

Обичам да се разхождам на простор.

2. (преносно) Широта, свобода за действие.

Простор за идеи.

3. (разговорно) Приспособление с опънати въжета за простиране на дрехи при сушене, както и самите въжета.

*prostorъ праславянски просто́р

просторен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана простор простори
членувана простора просторите
с пълен член просторът —
бройна форма простора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне прос-тор
  • форми мн. простори, (два) простора
Източници