простра́нство

1. (специално, само единствено число) Форма на съществуване на материята, която има протяжност и обем.

Пространство и време.

2. Неограничена широта.

Космическо пространство.

3. Празно, незаето разстояние между две неща.

Свободно пространство.

4. Участък от земната повърхност; територия.

Наводнението засегна голямо пространство.
пространствен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана пространство пространства
членувана пространството пространствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне прос-т-ран-с-т-во
  • форми мн. пространства
Източник