свобода́

1. (специално, само единствено число) Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.

2. (само единствено число) Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер.

Борба за свобода.
Свобода на словото и печата.

3. Възможност да се извършва нещо без ограничения.

Права и свободи на гражданите.

4. Непринуденост, лекота.

Свобода в общуването.

свобода старобългарски свобода́

ст.-бълг. свобода ἐλευθερία (Клоц., Супр.). Праслав. *svoboda (*suobh- + *dheh1- виж дяна) с първоначално значение „свое собствено, свободно положение“, срв. латв. svabads „вял, уморен; свободеный“, atsvabināt „освобождавам“, *suobh- = ст.-прус. subs „сам, собствен“, вин. ед. subban, ст.-в.-нем. Swâbа „Швабия“. Редом с ИЕ *suobh- съществувало е и *sobh- в ст.-инд. sabhā „събрание, двор, съдилище“, гот. sibjа „родство, роднини“, *osoba „особа“.

Лишавам/лиша от свобода

(специално) В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.

Пускам/пусна на свобода

Позволявам да живее по собствената си воля.

единствено число множествено число
нечленувана свобода свободи
членувана свободата свободите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сво-бо-да
  • форми мн. свободи
Източници