-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
свобода́ -
1. (специално, само единствено число) Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
-
2. (само единствено число) Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер.
Борба за свобода.
Свобода на словото и печата.
-
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения.
Права и свободи на гражданите.
-
4. Непринуденост, лекота.
Свобода в общуването.
свобода старобългарски свобода́
ст.-бълг. свобода ἐλευθερία (Клоц., Супр.). Праслав. *svoboda (*suobh- + *dheh1- виж дяна) с първоначално значение „свое собствено, свободно положение“, срв. латв. svabads „вял, уморен; свободеный“, atsvabināt „освобождавам“, *suobh- = ст.-прус. subs „сам, собствен“, вин. ед. subban, ст.-в.-нем. Swâbа „Швабия“. Редом с ИЕ *suobh- съществувало е и *sobh- в ст.-инд. sabhā „събрание, двор, съдилище“, гот. sibjа „родство, роднини“, *osoba „особа“.
(специално) В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
Позволявам да живее по собствената си воля.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | свобода | свободи |
| членувана | свободата | свободите |