Източник
-
хоризо́нт -
1. (само единствено число) Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето.
Хоризонтът никога не може да се стигне.
-
2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор.
Градът е отвъд хоризонта.
-
3. (преносно) Кръг от познания; кръгозор.
Имам широк хоризонт.
-
4. (преносно, обикн множествено число) Перспективи, възможности за творчество, за изява.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хоризонт | хоризонти |
| членувана | хоризонта | хоризонтите |
| с пълен член | хоризонтът | — |
| бройна форма | хоризонта |
|---|