хоризо́нт

1. (само единствено число) Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето.

Хоризонтът никога не може да се стигне.

2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор.

Градът е отвъд хоризонта.

3. (преносно) Кръг от познания; кръгозор.

Имам широк хоризонт.

4. (преносно, обикн множествено число) Перспективи, възможности за творчество, за изява.

единствено число множествено число
нечленувана хоризонт хоризонти
членувана хоризонта хоризонтите
с пълен член хоризонтът —
бройна форма хоризонта
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хо-ри-зонт
  • форми мн. хоризо́нти, (два) хоризо́нта
Източник