Източник
-
небоскло́н -
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
-
2. (преносно) Област от човешкия живот или от изкуството.
На музикалния небосклон изгря нова звезда.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. (преносно) Област от човешкия живот или от изкуството.
На музикалния небосклон изгря нова звезда.