небоскло́н

1. Част от небето, разположена над хоризонта.

2. (преносно) Област от човешкия живот или от изкуството.

На музикалния небосклон изгря нова звезда.
единствено число множествено число
нечленувана небосклон небосклони
членувана небосклона небосклоните
с пълен член небосклонът —
бройна форма небосклона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне не-бос-к-лон
  • форми само ед.
Източник