-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
небе́ -
1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата.
Звездно небе.
-
2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души.
небо старобългарски небе́
старобълг. небо, род. п. небесе (Супр.) - основа на -es-. Сродни думи: лит. debesis „облак“(d-, вероятно под влиянието на лит. dangus „небе“), староинд. nábhas ср. р. „мъгла, пара, небе“, авест. nabah ср. р. „небе“, старогр. νέφος ср. р. „облак“, хет. nерiš, род. п. nерišаš „небе“, лат. nebula „мъгла“, староисл. nifl „тъмнина“, ст.вис.нем. nebul „мъгла“. От старобългарски заета в рус. небо при собств. нëбо.
- небеса
- висини
- небесни селения
Извънредно много, високо, прекалено.
Чувствам се много доволен, щастлив.
Силно се изненадвам.
Появявам се неочаквано.
Много съм наивен.
На открито, навън.
Навсякъде по света.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | небе | небета |
| членувана | небето | небетата |