-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
врата́ -
1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.
-
2. Самият отвор в стена, ограда.
Не стой на вратата, влез!
-
3. (специално) В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.
врата старобългарски врата́
старобълг. врата < слав. *vorta: лит. vartai, латв. vārti „порта“ < ИЕ. *uort-o-
(разговорно) Постигам нещо по нечестен начин.
(разговорно) Изгонвам, пъдя.
За съдебно дело, съвещание, заседание — без да се допускат външни лица.
Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | врата | врати |
| членувана | вратата | вратите |