врата́

1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.

2. Самият отвор в стена, ограда.

Не стой на вратата, влез!

3. (специално) В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.

врата старобългарски врата́

старобълг. врата < слав. *vorta: лит. vartai, латв. vārti „порта“ < ИЕ. *uort-o-

Влизам/вляза през задната врата

(разговорно) Постигам нещо по нечестен начин.

Посочвам/посоча вратата (на някого)

(разговорно) Изгонвам, пъдя.

При закрити врата/врати

За съдебно дело, съвещание, заседание — без да се допускат външни лица.

Намирам/търся вратичка

Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.

вратичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана врата врати
членувана вратата вратите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне вра-та
  • форми мн. врати́
Източници