1.

коне́ц

Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане.

Шия с червен конец.
Конецът ми се къса.
Хирургически конци.

*konьcь праславянски коне́ц

Съшит с бял конец

(разговорно) Плитко измислено, съчинено, скроено.

Като под конец

Абсолютно точно, под права линия.

Обърквам конците

(разговорно) Забърквам, заплитам нещо, изпадам в трудно положение.

От игла до конец

(разговорно) От край до край.

единствено число множествено число
нечленувана конец конци
членувана конеца конците
с пълен член конецът —
бройна форма конеца
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-нец
  • форми мн. конци́, (два) коне́ца
Източници

2.

коне́ц

(остаряло, книжовно) Край, завършек.

Ще има ли тази работа конец?
Днес сложих конец на книгата.
единствено число множествено число
нечленувана конец конци
членувана конеца конците
с пълен член конецът —
бройна форма конеца
  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източник