Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане.
Шия с червен конец.
Конецът ми се къса.
Хирургически конци.
*konьcь праславянски коне́ц
(разговорно) Плитко измислено, съчинено, скроено.
Абсолютно точно, под права линия.
(разговорно) Забърквам, заплитам нещо, изпадам в трудно положение.
(разговорно) От край до край.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | конец | конци |
| членувана | конеца | конците |
| с пълен член | конецът | — |
| бройна форма | конеца |
|---|