жи́ца

1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник.

По жиците са накацали ластовички.

2. Кабел.

3. (разговорно) Нишка от вълна, коприна и подобни.

Предеше тънки жици.

4. (разговорно) Струна на музикален инструмент.

бълг. жица: лит. gija, латв. dzija „нишка“: санскр. jiyā „сухожилие“, Gk. βιός „тетива“, уелс. gieu „сухожилие“.

жичен — прилагателно име
жичка — съществително име Жички на лампата.
единствено число множествено число
нечленувана жица жици
членувана жицата жиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне жи-ца
  • форми мн. жи́ци
Източници