връв

1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и прочее, които служат за връзване.

2. (разговорно) Наниз.

Имам две върви сухи чушки.

врьвь старобългарски връв

старобълг. врьвь (Супр.), производна на вра, със съответствия в лит. virvė, латв. virve, старопрус. wirbe „връв“, лит. verti, латв. vert „нанизвам“.

единствено число множествено число
нечленувана връв върви
членувана връвта вървите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне връв
  • форми връвта́, мн. въ́рви
Източници