-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
кът -
1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикновено уредено за почивка или дейност; ъгъл.
Кът до огъня.
Кът за почивка.
Кът за учене.
-
2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата.
Красив кът от планината.
Горски кът.
Селото е сгушено в един кът на голямата долина.
-
3. (преносно) Всяко уютно, защитено, тихо място.
Тих кът.
Райски кът.
Семеен кът.
кѫтъ старобългарски кът
старобълг. кѫтъ angulus (Mikl. 329). Вероятно слав. *kǫtъ, лит. kantas „ъгъл“ са заемки от герм. *kanto- „ръб, ъгъл“ или къснолат. canthus „ъгъл“, (ит., исп., порт. canto „ъгъл“, старофр. cant), клас.-лат. cantus „джанта“. Лат дума е променила значението си под влияние на старогр. κανθός „ъгъл на окото“. Старогр. дума не е с ИЕ произход. Заета от тур. kıt „недостатъчен“. Сходна и по смисъл и по произношение с английската дума "court": cognate of the Latin word hortus (meaning "garden", hence horticulture and orchard), both referring to an enclosed space.[4], произнася се "къът"
Родно място; родина.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кът | кътове |
| членувана | къта | кътовете |
| с пълен член | кътът | — |
| бройна форма | къта |
|---|