1.

кът

1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикновено уредено за почивка или дейност; ъгъл.

Кът до огъня.
Кът за почивка.
Кът за учене.

2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата.

Красив кът от планината.
Горски кът.
Селото е сгушено в един кът на голямата долина.

3. (преносно) Всяко уютно, защитено, тихо място.

Тих кът.
Райски кът.
Семеен кът.

кѫтъ старобългарски кът

старобълг. кѫтъ angulus (Mikl. 329). Вероятно слав. *kǫtъ, лит. kantas „ъгъл“ са заемки от герм. *kanto- „ръб, ъгъл“ или къснолат. canthus „ъгъл“, (ит., исп., порт. canto „ъгъл“, старофр. cant), клас.-лат. cantus „джанта“. Лат дума е променила значението си под влияние на старогр. κανθός „ъгъл на окото“. Старогр. дума не е с ИЕ произход. Заета от тур. kıt „недостатъчен“. Сходна и по смисъл и по произношение с английската дума "court": cognate of the Latin word hortus (meaning "garden", hence horticulture and orchard), both referring to an enclosed space.[4], произнася се "къът"

Роден кът/бащин кът

Родно място; родина.

кътче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кът кътове
членувана къта кътовете
с пълен член кътът —
бройна форма къта
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кът
  • форми къ́тът, къ́та, мн. къ́тове и къ́тища, (два) къ́та
Източници

2.

кът

(разговорно) Малък, оскъден, недостатъчен по количество.

Парите са кът.
Хлябът е кът.
  • прилагателно име, неизменяемо
Източник