ъ́гъл

1. (специално) В геометрията — част от равнина между две прави линии, излизащи от една точка.

Прав ъгъл.
Тъп ъгъл.
Рамо на ъгъла.

2. Място, където се пресичат две страни на един предмет или два предмета.

Ъгъл на стаята.
Заставам до ъгъла на къщата.
Ъглите на масата.

От църковен старославянски "ѫгълъ", от праславянски *ǫgъlъ, което на свой ред идва от праиндоевропейски *h₂engulos — "връзка", образувано от *h₂eng-ul-os с корен *h₂eng- — крива, гънка.

Остър ъгъл

(специално) Ъгъл, по-малък от 90°.

Прав ъгъл

(специално) Ъгъл, равен на 90°.

Тъп ъгъл

(специално) Ъгъл, по-голям от 90°.

ъгълче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана ъгъл ъгли
членувана ъгъла ъглите
с пълен член ъгълът —
бройна форма ъгъла
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ъгъл
  • форми мн. ъ́гли, (два) ъ́гъла
Източници