мечта́

1. Създадена от въображението представа за нещо.

Моята мечта е да летя.

2. Предметът на желанията и стремежите.

3. (преносно, разговорно) Нещо много хубаво, почти нереално.

Тази кола е мечта.

мьчьтъ старобългарски мечта́

Старобълг. мьчьтъ (Супр.) „призрак, привидение“, мьчьта. Думата се среща само в български и руски, където е старобълг. заемка. Една от българо-балтийските семантични изоглоси. Свързана е с лит. pamėklė „призрак, привидение“, mėklinti „предполагам, познавам“, латв. meklis „привидение“, meklēt „търся“, слав. *mьkati „намеквам“ и вероятно старохол. micken, хол. mikken „забелязвам, наблюдавам“.

единствено число множествено число
нечленувана мечта мечти
членувана мечтата мечтите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне меч-та
  • форми мн. мечти́
Източници