-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
сън -
1. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват.
Само ед.
-
2. Образът, който вижда спящият по време на това състояние.
Приятни сънища!
-
3. (преносно) Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. 4. Нещо нереално; мечта, блян.
Гората е потънала в сън.
Сън за щастие.
сънъ старобългарски сън
ст.-бълг. сънъ ὕπνος (Зогр., Мар., Асем., Супр.) от праслав. *sърnъ, срв. ст.-гр. ὕπνος „сън“. Хетероклитичният корен *suopṛ/*supnos „сън“ се среща във всички инодевропейски езици, срв. лит. sapnas, латв. sapnis, ст.-инд. svapnas, авест. хvafna-, лат. somnus, тохар. А ṣpäm, Б ṣpäne, арм. kun, ст.-сканд. svefn, ирл. súan, алб. gjumë „сън“, ст.-гр. ὕπαρ „съновидение“, хет. šuppariiati „спи“.
Много красив, прекрасен.
Какъвто не съм допускал, че съществува.
Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.
Не мога да заспя.
Много съм разтревожен, развълнуван.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сън | сънища |
| членувана | съня | сънищата |
| с пълен член | сънят | — |
| бройна форма | съня |
|---|