сън

1. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват.

Само ед.

2. Образът, който вижда спящият по време на това състояние.

Приятни сънища!

3. (преносно) Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. 4. Нещо нереално; мечта, блян.

Гората е потънала в сън.
Сън за щастие.

сънъ старобългарски сън

ст.-бълг. сънъ ὕπνος (Зогр., Мар., Асем., Супр.) от праслав. *sърnъ, срв. ст.-гр. ὕπνος „сън“. Хетероклитичният корен *suopṛ/*supnos „сън“ се среща във всички инодевропейски езици, срв. лит. sapnas, латв. sapnis, ст.-инд. svapnas, авест. хvafna-, лат. somnus, тохар. А ṣpäm, Б ṣpäne, арм. kun, ст.-сканд. svefn, ирл. súan, алб. gjumë „сън“, ст.-гр. ὕπαρ „съновидение“, хет. šuppariiati „спи“.

И на сън не съм виждал

Много красив, прекрасен.

И на сън не съм виждал

Какъвто не съм допускал, че съществува.

Зимен сън

Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.

Сън не ме лови/хваща

Не мога да заспя.

Сън не ме лови/хваща

Много съм разтревожен, развълнуван.

единствено число множествено число
нечленувана сън сънища
членувана съня сънищата
с пълен член сънят —
бройна форма съня
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сън
  • форми съня́т, съня́, мн. съ́нища, (два) съ́ня
Източници