блян

Обикновено в поезията — мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано; мечта, надежда, копнеж.

*belnъ праславянски блян

Праслав. *belnъ. Съвпада с името на растението „блен, черна попадийка“ (Hyoscyamus niger) с халюциногенно действие: староангл. belene, beleone, ср.д.нем. billen, несъмнено свързана с ИЕ *bhel- „бял“.

единствено число множествено число
нечленувана блян блянове
членувана бляна бляновете
с пълен член блянът —
бройна форма бляна
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне блян
  • форми бля́нът, бля́на, мн. бля́нове, (два) бля́на
Източници