наде́жда

1. (само единствено число) Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно.

Надежда за по-добър живот.

2. (преносно) Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и други.

Български олимпийски надежди.
Млади надежди в областта на киното.

надежда старобългарски наде́жда

старобълг. надежда ἐλπίς (Супр.) < *na-dedja от старата сег. основа деждѫ „поставям“ (*dedjǫ), старобълг. дѣти, деждѫ „дяна, поставям“. От старобълг. е заета в рус. език.

Храня надежда

Надявам се, вярвам.

единствено число множествено число
нечленувана надежда надежди
членувана надеждата надеждите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне на-деж-да
  • форми мн. наде́жди
Източници