у́мисъл

Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо.

Нямах зла умисъл.
Направих го без умисъл.
единствено число множествено число
нечленувана умисъл умисли
членувана умисъла умислите
с пълен член умисълът —
бройна форма умисъла
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне уми-съл
  • форми умисълта́, само ед., ж.
Източник