Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (само единствено число) Качество на хитър; хитрина.
Известен е с хитростта си.
2. Проява на хитър; хитрина.
Торбата с хитростите.
хытрость старобългарски „изкуство“ хи́трост
старобълг. хытрость „изкуство“ (Патр. Евт.) > хитър.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хитрост | хитрости |
| членувана | хитростта | хитростите |