хи́трост

1. (само единствено число) Качество на хитър; хитрина.

Известен е с хитростта си.

2. Проява на хитър; хитрина.

Торбата с хитростите.

хытрость старобългарски „изкуство“ хи́трост

старобълг. хытрость „изкуство“ (Патр. Евт.) > хитър.

единствено число множествено число
нечленувана хитрост хитрости
членувана хитростта хитростите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хит-рост
  • форми хитростта́, мн. хи́трости
Източници