въ́дица

Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.

ѫда старобългарски въ́дица

ст.-бълг. ѫда, ѫдица ἄγκιστρον. От праслав. *ǫdica, което обикновено се обяснява от представка *оn- и корен *dheh1- „поставям“, т.е. „уред, на който е турено, поставено нещо, червей, стръв“. Сравнява се по словообразуване с латв. uodne „плаз на шейна; дърво, върху което е турен сандъкът“, еñdаs „част от селска шейна“.

Лапвам/лапна въдицата

(разговорно) Подлъгвам се, подвеждам се.

Улавям се/уловя се на въдицата

(разговорно) Оставям се да бъда подведен.

въдичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана въдица въдици
членувана въдицата въдиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне въ-ди-ца
  • форми мн. въ́дици
Източници