о́рбита

1. (специално) Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството.

2. (специално) Очертаното от костите място за окото; очно легло.

Очите му излязоха от орбитите си.

3. (преносно) Сфера на влияние.

Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
единствено число множествено число
нечленувана орбита орбити
членувана орбитата орбитите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ор-би-та
  • форми мн. о́рбити
Източник