улу́к

1. Водосточна тръба.

2. (диалектно) Дървено, каменно или циментено корито към кладенец или към чешма.

Овцете пият вода от улуците.
единствено число множествено число
нечленувана улук улуци
членувана улука улуците
с пълен член улукът —
бройна форма улука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне улук
  • форми мн. улу́ци, (два) улу́ка
Източник