Източник
-
у́лица -
1. Път между сградите в населено място.
Широка улица.
Оживена улица.
Главна улица.
Долита шум от улицата.
-
2. (преносно) Жителите на сградите по такъв път.
Събра се цялата улица.
Събудих цялата улица.
-
3. (преносно, само единствено число) Среда, лишена от въздействието на семейството, училището, изложена на лоши влияния.
Израснал е на улицата.
Има възпитание от улицата.
Задънена улица
Улица без изход.
Задънена улица
(преносно, разговорно) Безизходно положение.
Изхвърлям на улицата (някого)
Лишавам от жилище или от работа.
Оставам на улицата
Оставам без жилище или без работа.
уличка
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | улица | улици |
| членувана | улицата | улиците |