друм

Път.

дроумъ старобългарски „път“ друм

ст.-бълг. дроумъ „път“ (Ман. хр.). Стара заемка от гр. δρόμος „път“.

Царски друм

Широк и удобен път.

единствено число множествено число
нечленувана друм друми
членувана друма друмите
с пълен член друмът —
бройна форма друма
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне друм
  • форми дру́мът, дру́ма, мн. дру́мове и дру́ми, (два) дру́ма.
Източници