тере́н

1. (само единствено число) Съставна част на земна повърхност; почва, земя.

Каменлив терен.

2. (само единствено число) Външен вид на местност.

Планински терен.
Пресечен терен.

3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел.

Терен на игрище.

4. (преносно, жаргонно) Младежка забава, обикновено при домашни условия и с танци; купон.

Снощи бях на терен.
теренен — прилагателно име Теренна работа.
единствено число множествено число
нечленувана терен терени
членувана терена терените
с пълен член теренът —
бройна форма терена
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне те-рен
  • форми мн. тере́ни, (два) тере́на
Източник