Източник
-
тере́н -
1. (само единствено число) Съставна част на земна повърхност; почва, земя.
Каменлив терен.
-
2. (само единствено число) Външен вид на местност.
Планински терен.
Пресечен терен.
-
3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел.
Терен на игрище.
-
4. (преносно, жаргонно) Младежка забава, обикновено при домашни условия и с танци; купон.
Снощи бях на терен.